Антим Воденски

Роден е в Солун. Презсептември 1823 година е ръкоположен за ардамерски епископ.^[1]

Наследява поленинската епископска катедра в Дойран от Теодосий в 1831 година.^[1][2][3] Дякон на Антим в продължение на 15 години в Дойран е Агатангел Папагригориадис.^[4]

В 1841 година се сблъсква с надигащото се българско църковно движение, начело с кукушкия учител Димитър Миладинов и местния български първенец Нако Станишев.^[5] Димитър Миладинов първоначално поддържа добри отношения с Антим, но по-късно владиката го наклеветява пред османските власти като смутител на реда и Миладинов е принуден да бяга в родната си Струга.^[6]

В 1848 година Йордан Хаджиконстантинов Джинот се опитва да отвори българско училище в Дойран, но е изгонен от владиката Антим, който му заявява: „Аз виждам, че си дошъл тук да размиряваш българите. До довечера да се махнеш от града“.^[7]

Кукушани решават да разширят църквата „Свети Георги“, за което владиката успява да издейства султански ферман. При разрушаването на старата църква са открити стари български ръкописни книги и 20 000 гроша. Владиката Антим изгаря ръкописите и взима парите, заради което кукушани се оплакват на солунския архиепископ.^[8] Владиката е временно задържан в Солун и на негово място е изпратен Атанасий, но скоро е направен опит Антим да бъде върнат и кукушани правят ново оплакване, вследствие на което Антим е повишен в митрополит и е преместен във Воденска епархия.^[9] В 1858 година Антим заминава за Цариград и умира на 1 февруари 1859 година в Цариград в къщата на митрополит Дионисий Никомидийски.^[1][10][11]