Анастас Кръстев
Анастас (Атанас) Кръстев Стойчев е български духовник, участник в църковно-националните борби на българите, български екзархийски наместник в Кукуш и Лерин, учител.
| Анастас Кръстев | |
| български духовник | |
 | |
| Роден | около 1847 г. |
|---|---|
| Починал | 1910 г. |
Биография
Роден е в село Боровец, Стружка нахия на Охридската каза на Османската империя към 1847 година. Завършва семинария в Белград, като по време на ученето си се издържа сам. Научава немски във Виена, Австрия.[1]
Става свещеник в Охрид и е един от водачите на българската партия в града. В Охрид се ражда и първата му дъщеря Елисавета Попанастасова Измирлиева, майката на Христо Смирненски. Баща е и на Владимир Попанастасов. В 1883 година става екзархийски наместник в Кукуш (председател на Кукушката българска православна община), Поленинска епархия. Отличава се с ученолюбие и свободолюбие и дава добро възпитание на децата си в демократичен дух.[2]
Към учебната 1892/1893 година свещеник Анастас Кръстев е председател на Кукушката община и учител в града.[3] На 22 ноември 1894 година е назначен за архиерейски наместник в Лерин и председател на Леринската българска община, но властите отказват да го признаят.[4] В Лерин поп Анастас подкрепя дейността на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[5]
По-късно е преподавател в Битолската българска класическа гимназия. Известен е като добродушен и уважаван от всички.[6][7] На 11 май 1899 година, на тържеството за светите братя Кирил и Методий, учителят Иван Цоков остро критикува битолския владика Григорий Пелагонийски и е уволнен от Езархията. В гимназията избухва бунт – част от учениците, подкрепяни от учители, застават на страната на Цоков.[8] Анастас Кръстев е сред учителите, взели страната на уволнения си колега и изпратили телеграма до екзарха. Скоро се получава заповед, с която всички, подписали телеграмата, са уволнени. Анастас Кръстев е принуден да напусне Македония и се установява в Свободна България, в София, където е гробищен свещеник.[6]
Свещеник Анастас Кръстев работи като учител и е автор на две книги: „Кратко православно нравствено богословие“, издадена в Ямбол в 1902 година, и „Три слова“, издадена в 1903 година.[1]
При него в София в периода 1908 – 1910 година живее и учи внукът му Христо Измирлиев (Смирненски), изпратен там поради крехкото си здраве, върху когото той оказва силно влияние.[9]
Умира при операция във Виена през 1910 година.[9]
Родословие
| Анастас Кръстев (около 1847 - 1910) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Евтим Лимончев | Параскева Лимончева | Владимир Попанастасов (1883 - 1913) | Ефросина Настева | Никола Настев (1866 - 1929) | Елисавета Попанастасова (1871 - 1951) | Димитър Измирлиев (1866 - 1943) | Елена Попанастасова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Сашо Настев (1900 - 1971) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||