Въпреки че тази загуба е считана за една от най-кошмарните в историята на бразилския национален отбор, в страната уважават Гиджа заради уважението му към тъгата на бразилския народ,[1] а доказателство за това е топлото посрещане от трибуните, когато 60 години по-късно се завръща на Маракана, за да стане едва шестият чуждестранен футболист, оставил отпечатък от крака си в Алеята на славата на стадиона.[2] За себе си Гиджа казва "Само трима души са успявали да накарат Маракана да замлъкне – Франк Синатра, папа Йоан Павел II и аз".[3]
Гиджа започва кариерата си в Суд Америка, а по-късно преминава в Пенярол, с който става двукратен шампион на Уругвай. През 1952 г. е наказан за осем месеца, защото удря съдия, отменил негов гол.[3] През 1953 г. става футболист на италианския Рома, където се превръща в един от основните играчи, а в периода 1957-1958 г. е и капитан на отбора. След като през 1961 г. печели Купата на панаирните градове, преминава в Милан, с който печели шампионската титла през 1962 г., въпреки че изиграва една четири мача. След това се завръща в родината си и до края на кариерата си през 1967 г. играе за Данубио.