Александър Обренович

Александър Обренович (на сръбски: Александар Обреновић) е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.

Александър I
Крал на Сърбия
Управление6 март 1889 – 11 юни 1903
Коронация2 юли 1889 г.
НаследилМилан I
НаследникПетър I
Лични данни
Роден
Починал
29 май 1903 г. (стар стил) (26 г.)
Белград, Сърбия
Погребан вцърква „Свети Марко
Пълно имеАлександър I Обренович
Семейство
ДинастияОбреновичи
БащаМилан Обренович
МайкаНаталия Обренович
БракДрага Машин
Александър I в Общомедия

Управление

Александър Обренович е син на крал Милан Обренович и кралица Наталия.[1] Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март нов стил) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала Йован Ристич.[2] Сръбският парламент инструктира правителството да изпрати в изгнание и кралицата-майка Наталия.[3]

Личен режим

На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на Радикалната партия, но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира Скупщината. През май 1894 година отменя конституцията от 1888 година и възстановява предишната, която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на либерали и радикали, напълно предана на краля.[4]

През следващите години Александър управлява чрез послушните му правителства на Владан Джорджевич и Димитрие Цинцар-Маркович. Покушение срещу баща му (който е фактически негов съуправител) през юли 1899 година му дава повод за репресии срещу водачите на най-силната партия – Радикалната. Помирява се с част от тях, след като през април 1901 година прокламира нова конституция с двукамарен парламент. Размирици в Белград през пролетта на 1903 година го подтикват да суспендира, макар и за кратко, и тази конституция.[5]

Политика по Македонския въпрос

Александър и Драга Обреновичи

Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в Македония, намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските вилаети, а по време на Критското въстание от 1896 – 1897 година искат територии от империята. От това желание ги отклонява българското правителство начело с Константин Стоилов. През февруари 1897 година крал Александър Обренович посещава София и тогава е подписана българо-сръбска спогодба, с която двете страни се задължават да съгласуват действията си в назряващата гръцко-турска война.[6]

Убийство

През 1900 година Александър се жени за Драга Машин. Бракът е крайно непопулярен и води до конфликт между него и родителите му.[5]

Крал Александър Обренович е убит в двореца си през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни нов стил) 1903 година от офицери, привърженици на Петър Караджорджевич.[7][8]

Източници

Милан Обреновичкрал на Сърбия (1889 – 1903)Петър I Караджорджевич