Акмолинска област

Най-старите градове в Акмолинска област са Кокшетау, основан през 1824 г. и Атбасар, основан през 1846 г. като казашка станица, преобразуван впоследствие в уезден град и вторично утвърден за град през 1928 г. Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1937 г. (Степняк) до 1966 г. (Державинск).

Акмолинска област е образувана на 14 октомври 1939 г. от части на Карагандинска и Североказахстанска област с административен център град Акмолинск (днешна Астана). На 15 март 1944 г. и 14 септември 1954 г. части от областта са предадени на Кокчетавска област. На 26 декември 1960 г. Акмолинска област е закрита и територията ѝ влиза в състава на новообразувания Целинен край. На 20 март 1961 град Акмолинск е преименуван на Целиноград, а на 24 април 1961 г. е възстановена Акмолинска област, но вече под името Целиноградска област. На 23 ноември 1970 г. 4 района са предадени към новообразуваната Тургайска област, а на 18 юли 1981 г. Тенгизки район е предаден на Карагандинска област. На 6 юли 1992 г. град Целиноград е преименуван на Акмола и същевременно Целиноградска област – на Акмолинска област. На 22 април 1997 г. Тургайска област е закрита и предадените към нея през 1970 г. 4 района са върнати на Акмолинска област. На 10 април 1999 г. 3 района от Североказахстанска област са предадени към Акмолинска област, в т.ч. и град Кокшетау (бивш Кокчетав), който става административен център на областта.

Акмолинска област е разположена в северната част на Казахстан. На север граничи със Североказахстанска област, на изток – с Павлодарска област, на юг – с Карагандинска област и на запад – с Костанайска област. В тези си граници заема площ от 146 132 km² (9-о място по големина в Казахстан, 5,4% от нейната площ). Дължина от запад на изток 670 km, ширина от север на юг 380 km.^[2]

По-голямата част от територията на Акмолинска област се намира в пределите на Казахската хълмиста земя, в горния басейн на река Ишим, с преобладаваща н.в. 300 – 400 m. На изток се издига възвишението Ерментау, в средните части – възвишенията Домбирали (471 m), а в северната част – живописното Кокшетауско възвишение с максимална височина връх Синюха 947 m (53°05′16″ с. ш. 70°12′42″ и. д. / 53.087778° с. ш. 70.211667° и. д.53.087778, 70.211667), разположен на около 15 km северно от град Шчучинск. Югозападната част на областта е заета от Тенгиз-Кургалджинската падина.^[2]

Климатът е рязко континентален, засушлив, с горещо и сухо лято (средна юлска температура 19 – 20 °C на север и 22 °C на юг), с пясъчни бури и суховеи и с големи денонощни амплитуди. Зимата е продължителна, студена и малоснежна, със силни ветрове и виелици (средна януарска температура около -18 °C на север и около -16 °C на юг). Годишната сума на валежите варира от 200 – 250 mm на югозапад до 300 – 350 mm на север, а във възвишенията – над 350 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 165 денонощия.^[2]

През цялата област от изток на запад, а след това на север протича река Ишим (от басейна на Об) със своите притоци Колутон, Жабай, Терсакан и др. От Казахската хълмиста земя води началото си река Силети, течаща в североизточната част, а в южната – реките Нура и Куланотпес, всичките те завършващи в безотточни езера. Над 90% от годишния им отток преминава през пролетта, като през лятото силно намаляват, а някои пресъхват. За битовото и промишленото водоснабдяване на столицата Астана на река Ишим е изградено голямото Вячеславско водохранилище. В областта има множество езера, предимно солени (Тенгиз, Киякти, Къпшак, Мамай и др.), но има и сладководни (Шчуче, Болшое Чебаче, Боровое, Айдабул, Заренда, Кургалджин, Кожакол, Итемген и др.).^[2]

Голяма част от територията на областта попада в зоната на степите и е заета от тъмнокестеняви, често засолени почви, като това са основните райони на неполивно земеделие и разорани целини. На северозапад са развити тревисто-коилови степи върху южни черноземи, които също са разорани и се използват за земеделие. В крайния юг са разположени полупустинните пелиново-коилови степи върху светлокестеняви почви с петна от солонци и солончаци. Заливните тераси на Ишим и други реки са заети от тревисти пасища върху ливадни солонцови почви. Тенгиз-Кургалджинската падина е покрита с пустинна растителност, развита върху солонци и солончаци. По по-високите части на Казахската хълмиста земя има участъци заети от редки борово-брезови гори, развити върху чакълести планински черноземи, които се явяват основни летни пасбища. В степите (в неусвоените за земеделска дейност земи) се срещат гризачи, копитни (в т.ч. антилопа сайга), хищници, птици (в т.ч. дропла), а по бреговете на езерата – водоплаващи птици (в т.ч. фламинго).^[2]

На 1 януари 2019 г. населението на Акмолинска област област е наброявало 738 587 души (4,02% от населението на Казахстан). Гъстота 5,05 души/km². Етнически състав: казахи 51,36%, руснаци 32,86%, украинци 4,31%, немци 3,52%, татари 1,78%, беларуси 1,33%, поляци 1,05% и др.^[1]

В административно-териториално отношение Акмолинска област се дели на 17 административни района, 10 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип. Столицата на Казахстан, Астана, е град с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Акмолинска област.

• Официален уебсайт Архив на оригинала от 2007-12-16 в Wayback Machine.