Адмирал Хипер (тежък крайцер, 1937)

На 30 октомври 1934 г. фирмата „Блом унд Фосс“ в Хамбург получава официална поръчка за главния кораб на серията, „крайцер H“ – „Ерзац „Хамбург“^{[~ 1]}“. Започва разработката на работните чертежи (при това официално Германия се намира под действие на Версайските ограничения).

На 6 юли 1935 г. корабът е официално заложен, спуснат е на вода на 6 февруари 1937 г. Стапелният период отнема година и половина. Предаден е на флота на 29 април 1939 г.

 Основна статия: Тежки крайцери тип „Адмирал Хипер“

Формата на корпуса напомня на тази използвана при лекия крайцер „Лайпциг“ – с були, изразена бълбов нос и вътрешен пояс, включен в системата на общата здравина. Корпусът е изпълнен по надлъжната схема, с използването на стомана ST-52.

Крайцерът има двойно дъно, разделено от седем надлъжни прегради, което достига до двойния борд. Двойното дъно и двойния борд се простират на 72% от дължината на кораба.

Външната обшивка се крепи за сметка на заваръчни съединения, освен при тези зони, където нейната роля играят броневите листове, които се нитоват към останалите части на обшивката с помощта на накладки. Крайцерът е разделен на 14 изолирани отсека.

Отсеци:

• снарядни погреби за главния калибър II и X;
• турбини III и V;
• котли VI, VII, VIII.

Има устройство за пасивна стабилизация на люлеенето тип цистерни на Фрам.

Осем 203 мм оръдия разположени по традиционната „линкорна“ схема: в 4 двуоръдейни кули, по 2 в носа и в кърмата.

Ниските кули тежат по 249 т, горните – по 262 т (доп. оборудване – далекомери и т.н.)Ъгли на възвишение: до +37°, на снижение до –10° (освен носовата кула). Хоризонтални ъгли около 300°.

За презареждане стволът на оръдието следва да се постави под ъгъл 3°.

Оръдие: на фирмата „Круп“, SKC/34Пълна дължина 60 калибра, Дължина на ствола 57 калибра. Тегло на оръдието със затвора – 20,7 т. Снарядът тежи 122 кг. Начална скорост 925 м/с. Живучест на ствола 300 изстрела.

Максимална далечина на стрелбата – 33,5 кмНормален боекомплект: 120 снаряда на ствол.

6 двуоръдейни 105 мм установки C/31 (LC/31), имащи стабилизация по три плоскости (при никой друг чужд крайцер). Дължина на оръдията 65 калибра (на ствола 60,5), тегло на оръдие със затвора – 4,56 т, Макс. вертикален ъгъл: +80°, на снижение: −8°. Тегло на снаряда 15 кг, макс. далечина на стрелбата 17 км.6 двуоръдейни 37 мм оръдия SKC/30 в сдвоени стабилизирани (жиростабилизация) установки.10 едностволни 20 мм оръдия.

4 тритръбни 533 мм торпедни апарата (запас торпеда – 10 бр.)

Цялата хоризонтална и вертикална защита е изпълнена от бронева стомана „Круп“ марка Whn/a – „Вотан“.

Наклонът на броневия пояс е 12,5° навън, прикрива 70% от дължината на кораба, и се затваря от 80-мм траверси.

Челната броня на кулите на ГК е 160 мм. Отгоре отпред е 105 мм, отстрани – 80, покрив – 70 мм.

Водотръбни котли система „Ла Монт“ (налягане 80 атм., температура 450 °C, паропроизводителност 50 т/ч). На котва се използва спомагателен котел с налягане на парата от 25 атм.ТЗА „Blohm und Voss“ максимално на вал 320 об/мин.

При стоянка се използва спомагателен котел с налягане на парата 25 атм.

За изработка на електроенергията се използват 6 турбогенератора (4 с електрическа мощност по 460 кВ и 2 по 230 кВт) и 4 резервни дизелгенератора.

Запасът гориво е 3700 тона.

Първи командир – капитан 1-ви ранг Хелмут Хейе.

Почти веднага след влизането му в строй е констатирана прекомерната заливаемост на носовия край. За да се отстрани този недостатък, през юли 1939 крайцерът е поставен в док, където, освен изменение на формата на форщевена (приема т.нар. „атлантически“, частично извит нагоре профил), коминът е оборудван с козирка, а също е изменен неудобния за командването преден мостик. През септември 1939 г. в Балтийско море се състоят учебните стрелби на крайцера по стария броненосец „Хесен“^{[~ 2]}, станал кораб-мишена. В периода ноември-декември 1939 г. „Адмирал Хипер“ се намира в дока на завода „Блом и Фосс“, след което до януари 1940 г. е при достроечната стена на завода. На 31 януари последва заповед да се яви във Вилхелмсхафен за участие в активни операции. Там за две седмици на кораба е поставен радар.

На 18 февруари отплава от Вилхелмсхафен за участие в операцията „Нордмарк“. На 20 февруари се връща във Вилхелмсхафен.

 Основна статия: Операция Везерюбунг

По време на реализацията на плана за нахлуване в Норвегия „Адмирал Хипер“ оглавява Група 2, предназначена за превземането на порт Тронхайм. На 6 април отплава от Куксхафен.

По пътя към целта, плавайки на помощ на разрушителя „Z-11 Bernd von Arnim“, атакува и унищожава английския разрушител „Глоууорм“ (HMS Glowworm) (който успява да го таранира^{[~ 3]}).

Атакува брегова батарея на норвежците в Хисен, подавлявайки я с огъня си.

След доставката на десанта в Тронхайм, поради повредите (от „Глоууорм“), отплава за Германия.

Ремонтът отнема 3 седмици. На 8 май крайцерът, преминавайки следремонтните изпитания, се насочва за източна Балтика. На 29 май е отзован обратно в Кил.

На 4 юни в състава на съединение излиза в морето.

На 7 юни съединението среща британските танкер „Ойл Пайонир“ (5700 брт.) и траулера „Джунипър“. Изразходвайки 97 105 мм снаряда унищожава траулера. След това настига и унищожава британския войскови транспорт „Орама“ (19840 брт.) с 54 203-мм снаряда.

На 8 юни (9) пристига в Тронхайм.

На 27 юни напуска Тронхайм със задача борба с британското корабоплаване. Пленява норвежкия „Естер Торден“ (1940 брт.)На 11 август се връща във Вилхелмсхафен.

До края на август стои на док в Кил.

На 24 септември корабът напуска Кил под командването на капитан 1-ви ранг Майзел. Във връзка с постоянните повреди на енергетичната установка (стига се дори до пожар) е принуден да се върне в Германия, където в завода на „Блом унд Фосс“ през целия октомври поправят неговата СЕУ.

 Основна статия: Операция „Нордзеетур“

На 30 ноември 1940 г. „АХ“ излиза на единично рейдерство по Атлантическите комуникации.

На 24 декември 1940 г. засича войсковия конвой „WS-5A“, който се прикрива от крайцера „Беруик“ (HMS Berwick (65)) и леките крайцери „Бонавенчур“ (HMS Bonaventure (31)) и „Дънидин“ (HMS Dunedin) освен това и самолетоносача „Фюриъс“ (HMS Furious (47)), както и няколко разрушителя.

На 25 декември 1940 г. се сближава с конвоя и „АХ“ открива огън по „Беруик“. Откривайки мощната охрана на конвоя „АХ“ се отказва от последващи атаки. Резултатът е: 4 203 мм снаряда на „АХ“ попадат в „Беруик“ (остава на вода с ход), някои повреди от 105 мм оръдия на „АХ“ получават два търговски съда. Самият „АХ“ няма повреди.

Излизайки от съприкосновение с конвоя „АХ“ след ден среща търговския параход „Джамана“ (6078 брт.), който унищожава. На 27 декември 1940 г. пристига в Брест.

Ремонт до 27 януари 1941 г.

На 1 февруари 1941 г. отплава от Брест за пореден рейд в Атлантика.

На 11 февруари пленява парахода „Делия“ изостанал от конвоя „HG-53“.

На 12 февруари открива конвоя „SLS-64“, състоящ се от 19 съда без ескорт.

В течение на 2,5 часа „АХ“ потопява 7 съда (пет английски, един норвежки и един гръцки) с общ тонаж 32806 т, изразходвайки 227 203-мм снаряда, 760 105-мм снаряда, 172 малокалибрени и 12 торпеда. Още 3 съда получават значителни повреди, но успяват да се доберат до финалните си спирки. Това е най-големият успех на „АХ“.

На 14 февруари се връща в Брест.

На 15 март 1941 г. напуска Брест с цел да премине в Германия. На 28 март пристига в Кил.

Крайцерът е изпратен в корабостроителницата „Дойче Верке“, където остава до края на октомври. Увеличена е емкостта на цистерните за гориво. След това е изпратен в корабостроителница „Блом унд Фосс“, където бива оборудвам с размагнитващо устройство и му е нанесен камуфлаж.

На 18 март 1942 г. отплава от Кил. На 21 март пристига в Тронхайм. Влиза в състава на корабите от група „СЕВЕР“, командващ – адмирал Карлс.

На 24 септември 1942 отплава от Борген за Алта фиорд за провеждането на операции „Царица“. На 27 септември изпълнил задачата се връща в Борген.

 Основна статия: Битка в Баренцево море

На 30 декември 1942 г. крайцерът излиза в морето под командването на капитан 1-ви ранг Ханс Хартман за прихващане на конвоя „JW-51B“. Състава на групата: 6 разрушителя, „джобния линкор“ „Лютцов“, крайцерът „АХ“ командващ вицеадмирал Кюмец (флаг на „АХ“).

На 31 декември в резултат на бойно съприкосновение с Британските ВМС от корабите за прикритие на конвоя – леките крайцери „Шефилд“ (HMS Sheffield (C24)) и „Джамайка“ (HMS Jamaica (44))^{[~ 4]} получава 3 попадения от 152 мм снаряди (от крайцера „Шефилд“). 1-вия пробива корпуса под водолинията, взривява се в горивна цистерна срещу котелно отделение №3, огъвайки вътрешната преграда и пробивайки я с осколки. 2-рия пробива борда над ВЛ в отсек III, разрушавайки няколко помещения и предизвиквайки силен пожар. 3-тия уцелва хангара, взривява се в него, подпалва самолетите и поразява с осколки паропроводите и противопожарната магистрала. В резултат на повредите крайцерът губи 2/3 от мощността на ГЕУ и едва се добира до Каа фиорд на 1 януари 1943 г. След тази неудачна операция Хитлер заповядва да се изпратят всички надводни кораби на флота за скрап. Благодарение на старанията на Дьониц, заел поста на оттеглилия се в оставка Редер, корабът е изпратен в резерва (в Хотенхафен).

На 1 януари 1945 г. е получена заповед да се извади крайцера от резерва.

На 29 януари 1945 г. крайцерът излиза в морето (под командването на капитана 1-ви ранг Ханс Хенигст).

Пристигайки в Кил, „АХ“, на 2 февруари, е поставен в дока на фирмата „Дойче Верке“.

На 3 май 1945 г. британското Бомбардировъчно Командване провежда авионападение над Кил. В хода на нападението крайцерът получава няколко попадения, на практически разоръженият кораб никой не се бори за неговата живучест, корабът е силно засегнат от избухналия пожар и ляга на дъното на дока.

След капитулацията на Германия при ремонта на дока е разкомплектован за метал в периода от 1948 до 1949 г.