Тя е била образована, говорела четири езика и много четяща и милостива към бедните. Има голямо влияние в политиката на Римската империя в Германия и Италия. Аделхайд Бургундска е чествана като светица.
Тя е била обещана от 933 г. на Лотар II († 22 ноември 950 г.). Сключват брак през 947 г. преди 27 юни. След три години съпругът ѝ е отровен (950 г.). От него тя има дъщеря – Ема Италианска (* 948; † 12 октомври сл. 988 г.), която се омъжва през 966 г. за Лотар IV, крал на Западно-Франкското кралство и ражда Луи V (967 – 987, крал на Франция).
МаркграфБеренгар II иска да ожени сина си Адалберт II за вдовицата Аделхайд, но тя отказва. Тогава Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца Гарда. Тя успява да избяга с дъщеря си Ема Италианска и се спасява в Каноса. Оттам иска помощ от Ото I, който възпитал брат ѝ Конрад III. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта Сан Марино.
Ото I се жени за Аделхайд в Павия и сам се обявява без короноване за крал, като поставя Беренгар за свой заместник. Ото и Аделхайд имат четири деца:
Ото II (по-късно император на Свещената римска империя) (* 955; † 983)
През 962 г. Ото I и Аделхайд са коронувани за император и императрица. От 985 – 994 г. до пълнолетието на внук ѝ Ото III Аделхайд води самостоятелно управлението на Италия.
След 994 г. тя действа в построяването на манастири. Оттегля се в построения от нея манастир в Селц, където умира през 999 г. До Реформацията нейният гроб е място на поклонение, което довело до изчезване на нейните реликви. Гробът ѝ днес не е запазен.
Папа Урбан II я канонизира през 1097 г. за светица. Аделхайд се чества от християнските църкви на 16 декември.
Amalie Fößel: Adelheid. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters, hrsg. von ders., Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 35 – 59.
Franz Staab: Thorsten Unger: Kaiserin Adelheid und ihre Klostergründung in Selz, Referate der wissenschaftlichen Tagung in Landau und Selz vom 15. bis 17. Oktober 1999, 1. Aufl. Speyer 2005, ISBN 3-932155-21-1.