Агапий Врачански
Агапий Врачански (на гръцки: Αγάπιος Βράτσης, Агапиос Врацис) е висш православен духовник, епископ на Враца.[1]
| Агапий Αγάπιος | |
| православен духовник | |
 | |
| Роден | 1790 г. |
|---|---|
| Починал | 5 октомври 1849 г. |
| Агапий в Общомедия | |
Биография
Ранни години
Агапий е роден в солунското село Колиндрос (Колиндър) около 1790 година[2][1] със светското име Йоанидис или Цуцукос (Ιωαννίδης, Τσουτσούκος).[1] Според Зина Маркова вероятно е българин.[3] Замонашва се в Берския манастир „Свети Йоан Предтеча“. Служи като архидякон в Търновската митрополия.[1] Ръкоположен е за свещеник от митрополит Иларион Търновски.[1]
Врачански епископ
През март 1833 година от архимандрит е избран за врачански епископ в Търновската митрополия.[4] Ръкоположен е в същия месец от митрополит Илиарион Търновски в съслужение с епископите на митрополията Неофит V Червенски и Дионисий Ловчански.[1]
Във Враца епископ Агапий съдейства за разпространяването на нови български книги и в богослужението използва само български език.[3] В памет на майка си Евгения, радетелка на девическото образование, Агапий изпраща Анастасия Димитрова в Калоферския девически манастир да се учи при Райно Попович от 1840 до 1841 година и след това подпомага финансово откриването на първото българско светско девическо училище от Димитрова в Плевен. След това подпомага и откриването на девическо училище и във Враца в 1843 година.[3][5] Спонсорира откриването на първото училище в родното си село Колиндър.[6] В 1848 година подпомага възстановяването на църквата „Възнесение Господне“.[7] Подпомага и разпространяването на преводите на Райно Попович.
Агапий влиза в конфликт и с българската община, начело със синовете на Димитраки Хаджитошев Александър, Замфираки и Теодораки.[8][9][10] В един сръбски вестник се появява обширна дописка, описваща неморалните деяния на Агапий, която привлича вниманието на българската общественост. Освен с неморалното си поведение Агапий настройва врачани срещу себе си и с активната си намеса в общинските работи и особено в учебното дело. Поради големите си заслуги към него, Агапий се стреми да го ръководи еднолично, заради което се сблъсква с градските първенци. Агапий отказва Петко Славейков да бъде назначен в селищата на епархията му и го прогонва от Плевен, но врачанската община го наема против владишката воля.[11]
Агапий е застрелян от албанец мюсюлманин[12][4] на излизане от църквата „Възнесение Господне“ във Враца и умира от раните си на 5 или 13 октомври 1849 година.[1]
Погребан е във „Възнесение Господне“ във Враца.
Бележки
| Методий | → | врачански епископ (март 1833 – 5 октомври 1849) | → | Партений |