Абхазки език
Абхазкият език (на абхазки: аҧсуа бызшәа, аҧсшәа) е кавказки език, говорен от народа абхазци, които живеят предимно в Грузия, Абхазия, Русия, Турция, но има малки групи от изселници в някои държави от Близкия изток (Сирия, Йордания). Най-близък до абхазкия език е абазинския език.
| Абхазки език аҧсуа бызшәа | |
| Страна | Абхазия, Русия и др. |
|---|---|
| Регион | Кавказ |
| Говорещи | около 200 000 |
| Писменост | кирилица |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Кавказки СевернокавказкиАбхазо-адигейскиАбхазо-абазински Абхазки | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Абхазия |
| Малцинствен в |  Грузия |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | ab |
| ISO 639-2 | abk |
| ISO 639-3 | abk |
| Абхазки език в Общомедия | |
Диалекти
Абхазкият език има три основни диалекта:
Фонетика
Като повечето кавказки езици абхазкият език има голям брой съгласни звукове (над 50) и само 2 гласни звука (/а/, /ы/).
Писменост
Използва се разширен вариант на кирилицата, в който има много двубуквени съчетания: буква + /ь/ означава смекчаване, а буква + /ә/ – лабиализация.
| Буква | Транскрипция | IPA-стойност |
|---|---|---|
| А а | a | /a/; /aː/ (< */ʕa, aʕ/) |
| Б б | b | /b/ |
| В в | v | /v/ |
| Г г | g | /ɡ/ |
| Гь гь | g' | /ɡʲ/ |
| Гә гә | g° | /ɡʷ/ |
| Ҕ ҕ | ġ | /ɣ ~ ʁ/ |
| Ҕь ҕь | ġ' | /ɣʲ ~ ʁʲ/ |
| Ҕә ҕә | ġ° | /ɣʷ ~ ʁʷ/ |
| Д д | d | /d/ |
| Дә дә | d° | /dʷ/ [d͡b] |
| Е е | e | /ɛ/ |
| Ж ж | ž | /ʐ/ |
| Жь жь | ž' | /ʒ/ |
| Жә жә | ž° | /ʒʷ/ |
| З з | z | /z/ |
| (Ҙ ҙ) | /ʑ/ | |
| Ӡ ӡ | ʒ | /d͡z/ |
| Ӡә ӡә | ʒ° | /d͡ʑʷ/ |
| (Ӡ’ ӡ’) | /d͡ʑ/ | |
| И и | i | /j, jɨ, ɨj/ [j, jə, iː] |
| К к | k | /kʼ/ |
| Кь кь | k' | /kʼʲ/ |
| Кә кә | k° | /kʼʷ/ |
| Қ қ | k̢ | /kʰ/ |
| Қь қь | k̢' | /kʲʰ/ |
| Қә қә | k̢° | /kʷʰ/ |
| Ҟ ҟ | k̄ | /qʼ/ |
| Ҟь ҟь | k̄' | /qʼʲ/ |
| Ҟә ҟә | k̄° | /qʼʷ/ |
| Л л | l | /l/ |
| М м | m | /m/ |
| Н н | n | /n/ |
| О о | o | /wa, aw/ [o] |
| П п | p | /pʼ/ |
| Ҧ ҧ | ṗ | /pʰ/ |
| Р р | r | /r/ |
| С с | s | /s/ |
| (Ҫ ҫ) | /ɕ/ | |
| Т т | t | /tʼ/ |
| Тә тә | t° | /tʼʷ/ [tʼ͡pʼ] |
| Ҭ ҭ | t̢ | /tʰ/ |
| Ҭә ҭә | t̢° | /tʷʰ/ [t͡pʰ] |
| У у | u | /w, wɨ, ɨw/ [w, wə, uː] |
| Ф ф | f | /f/ |
| Х х | x | /x ~ χ/ |
| Хь хь | x' | /xʲ ~ χʲ/ |
| Хә хә | x° | /xʷ ~ χʷ/ |
| (Х’ х’) | /χ ~ χˁ/ | |
| Ҳ ҳ | x̢ | /ħ/ |
| Ҳә ҳә | x̢° | /ħʷ/ |
| Ц ц | c | /t͡sʰ/ |
| Цә цә | c° | /t͡ɕʷʰ/ |
| (Ц’ ц’) | /t͡ɕʰ/ | |
| Ҵ ҵ | c̄ | /t͡sʼ/ |
| Ҵә ҵә | c̄° | /t͡ɕʼʷ/ |
| (Ҵ’ ҵ’) | /t͡ɕʼ/ | |
| Ч ч | č | /t͡ʃʰ/ |
| Ҷ ҷ | č̢ | /t͡ʃʼ/ |
| Ҽ ҽ | ċ | /t͡ʂʰ/ |
| Ҿ ҿ | ċ̨ | /t͡ʂʼ/ |
| Ш ш | š | /ʂ/ |
| Шь шь | š' | /ʃ/ |
| Шә шә | š° | /ʃʷ/ |
| Ы ы | y | /ɨ/ |
| Ҩ ҩ | o̩ | /ɥ ~ ɥˁ/ (< */ʕʷ/) |
| Џ џ | ǰ | /d͡ʐ/ |
| Џь џь | ǰ' | /d͡ʒ/ |
Граматични особености
Смята се за аглутинативен език. Именната система има само 2 падежа (пряк и косвен), докато глаголната система е полисинтетична.
История и състояние на езика
Най-ранните текстове на абхазки език са записани през 17 век от пътешественика Евлия Челеби. По времето на Сталин използването на езика е забранено.
През 2007 година властите в Абхазия приемат закон, с който езикът става единствен официален в Абхазия от 2010 година. Това обаче не се приема от голяма част от населението, която има друг роден език. Преподаването на абхазки език е затруднено допълнително от липсата на квалифицирани учители в Абхазия.
Допълнителна литература
- Chirikba, V. A. (1996) 'A Dictionary of Common Abkhaz'. Leiden.
- Chirikba, V. A. (2003) 'Abkhaz'. – Languages of the World/Materials 119. Muenchen: Lincom Europa.
- Hewitt, B. George (1979) 'Abkhaz: A descriptive Grammar'. Amsterdam: North Holland.
- Hewitt, B. George (1989) Abkhaz. In John Greppin (ed.), The Indigenous Languages of the Caucasus Vol. 2. Caravan Books, New York. 39 – 88.
- Vaux, Bert and Zihni Psiypa (1997) The Cwyzhy Dialect of Abkhaz. Harvard Working Papers in Linguistics 6, Susumu Kuno, Bert Vaux, and Steve Peter, eds. Cambridge, MA: Harvard University Linguistics Department.
Северозападнокавказки езици | |||
| Абхазо-абазински | абазински | абхазки | ||
| Адигейски | адигейски | кабардински | ||
| Убихски | убихски† | ||
| Забележки: †мъртъв език | |||